Законовата база е налична. Техническата и технологична обезпеченост отдавна е налице. Стратегии, планове, концепции и дори детайлни процедури са разписани, утвърдени и отчетени. Защо обаче обществото има усещането, че електронното управление се случва много бавно?

Причините за това са различни, но една от тях е свързана с„настройката“на администрацията. Вработното ежедневие на администрацията е необходимо да се утвърди разбирането (вече закрепено в законодателството), че основните процесуалноправни форми (за действителност и за доказване) отдавна имат своите легитимни правни вариации. А това са преносите, статусите, съобщенията, сигналите, символите и насоките на устните и писмените волеизявления по електронен път (електронна поща, електронен адрес, информационна система, интернет страница, електронен документ, електронен подпис, електронни съобщения, електронна база данни, и т.н.). Например, устното волеизявление може да бъде възприето във варианта му на електронна аудио- или видеоконферентна връзка, както и на електронен аудио- или видеофайл. Писменото волеизявление пък може да бъде пренесено като електронен файл не само по електронна поща, но и да бъде видимо наинтернет страницата на съответния орган на държавна власт, да бъде обменено като база данни между държавни органи, дори да бъде пренесено чрез USB флаш памет или по друг подобен начин.

Администрацията трябва да възприеме не само равнозначността на електронната форма, но дори и нейният приоритет пред традиционните устна и писмена (хартиена) форма. По друг начин казано, администрацията отдавна би трябвало да има настройка да бъде „без-хартиена“, както и,(когато няма нормативна пречка за това) да бъде и „не-присъствена“.

Само така ще се премине и към действителна свързаност между отделните звена в административните структури, както и между отделните органи на власт, а впоследствие – и към органите от различните власти (законодателна, изпълнителна и съдебна). По този начин, вече налагащото се в частния живот на хората правило за Internet of things (интернет на нещата) по естествен начин ще доведе до свързаност,не само между публичните структури на власт(най-важното условие,например,за комплексното административно обслужване), но и между тях и гражданите и бизнеса.

Интересно е да се отбележи, че действащата правна рамка в Република България не възпрепятства нищо от казаното. Ако администрацията започне да разсъждава, действа и кореспондира по електронен начин (а не по традиционен – присъствен и/или хартиен), гражданите много бързо ще преминат към тази правна форма, защото е безспорно, че тя е по-бърза, по-евтина и по-удобна за повечето от тях. Разбира се, другите две традиционни форми ще останат валидни за тези граждани, които искат да се ползват от тях (поради сантиментални, образователни, финансови или каквито и да е други причини).

В подкрепа на всичко казано трябва да бъде изтъкнато, че с вчерашна дата на обществено обсъждане е поставена „Национална програма „Цифрова България 2025“. Тя е достъпна за всички на интернет страницата „Портал за обществени консултации“ на Министерския съвет http://www.strategy.bg/. Най-общо, с програмата се цели модернизиране и повсеместно въвеждане на интелигентни ИТ решения във всички сфери на икономиката и социалния живот, чрез създаване на среда за широко прилагане на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), национална инфраструктура, иновативни електронни услуги от нов тип за бизнеса и гражданите, единни стандарти и постигане на висока степен на мрежова и информационна сигурност и оперативна съвместимост. В нея са заложени целите, мерките и дейностите, ангажимент на различните ведомства за постигането на основните стратегически приоритети. Особен акцент в нея е поставен на осигуряването на ефективни и висококачествени публични електронни услуги за бизнеса, гражданите и държавното управление, както и на Е-управление.

Младен Младенов,

лектор на ИПА