ИНТЕРВЮ С ТЕОДОРА ТОДОРОВА

Един от създателите на  Концепцията за социална икономика, който е и лектор на  новия курс на ИПА „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е г-жа Теодора Демирева, началник-отдел „Жизнен стандарт, доходи от труд и социална икономика“ в Министерството на труда и социалната политика. Представяме ви кратко интервю с нея на тема: Може ли да се говори за социална администрация и какво означава тя? Би ли могла България да стане пълноценна част от глобалното движение, което поставя социалните ценности преди печалбата.

 

 Г-жо Тодорова, може ли да се говори за социално отговорна  администрация?

Държавната администрацията като публична организация попада в обхвата на Стандарт 26 000( ISO26 000 –  Указания за социална отговорност), който eмеждународен стандарт.

 

Той дава указания за основните принципи на социалната отговорност, за идентификацията им и за диалога със заинтересованите страни, за основните въпроси и за областта на действие по отношение на социалната отговорност. Стандартът се отнася и до начините на приемане на социално отговорно поведение в дадена организация, независимо от това, дали организацията е в частния, обществения, нестопанския сектор, колко е голяма и каква дейност развива, също и  дали е от развита или развиваща се държава.

 

Според указанията, залегнали в стандарта може да се прецени доколко дадена организация е социално отговорна. Стандартът има принос именно в това, че дава възможност за самооценка на всяка една организация в каква степен е социално отговорна.

 

Бихте ли ни казали нещо повече за социалната икономика – как се развива тя през последните години в България и какво може да очакваме през 2017-та година?

На 4 април 2012 г. Министерски Съвет приема Национална концепция за социална икономика спротоколно Решение №13.Това е основният и първи документ, в който са посочени бъдещите действия в тази област. На 2 март 2016 се прие и План за действие по социална икономика 2016-2017, който в момента е в действие. 

 

Социалната икономика е сектор от икономиката, който през последните години се развива успешно и устойчиво, поради това, че неговите субекти са организации и предприятия, чиято цел е постигане преди всичко на определена социална кауза. Икономическата дейност е необходима за постигането на социалната мисия на предприятието (организацията). В основата са ценности като солидарност, споделен интерес, демократично управление и други. Важни са местните, на малката общност потребности, чието задоволяване може да се осъществи и чрез публично-частно партньорство.

 

Какво се случва със закона за социалната икономика? Имаме ли точно определено понятие за социално предприемачество?

Разработен е първи вариант на проект на Закон за социалната икономика. Обсъжда се в рамките на работната група. Определение за социално предприятие в българското законодателство няма все още. Една отцелите на закона е да предложи дефиниция на социално предприятие и да уреди материята, съобразно европейските регламенти в тази област. ЕК също насърчава подобряването на правната рамка и разработването на правни регулации в посочената област.

 

Социално предприемачество, социални иновации и социална отговорност? Каква е разликата и къде администрацията може да се идентифицира най-пълноценно?

Това са концепции, които имат близки характеристики и сходно съдържание, но все пак се различават. Социалното предприемачество е концепция, която се отнася да правеното на бизнес по нов начин – по нови правила, с фокус човешкия фактор, а не максимизиране на печалба. Търсене на баланс между социални цели и икономически ползи. Социалните иновации обикновено са в основата на социалния бизнес или социалното предприемачество – те са част от правенето на бизнес по нов начин. Благодарение на тях се решават по иновативен начин социални проблеми. Социалната отговорност е част от дейността на всеки един бизнес и всяка една организация. Това е способността да се инвестира, действа и изпълнява по социално отговорен начин, надхвърлящ законовите разпоредби в социалното и трудовото законодателство.

 

Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? С какви механизми и инструменти разполага, за да прилага ефективно неговата политика?

 

Развитието на социалното предприемачество зависи от много фактори, включително и от държавната администрация – нейната структура, визия, качество на обслужване. За да се приложи една политика, първо тя трябва да бъде качествено разработена. В рамките на Министерството на труда и социалната политика съществува междуведомствена работна група към министъра на труда и социалната политика, която има за цел да осъществява координация, сътрудничество и консултации при разработване, провеждане, контрол на изпълнение и оценка на държавната политика в областта на социалната икономика. Тя се състои от представители на широк кръг заинтересовани страни – социалните партньори, академични среди, граждански сектор, държавни органи и организации и други. Разработват се двугодишни Планове за действие по социална икономика, които се приемат от Министерския съвет. Тези планове съдържат мерки,  насочени към осъществяване на политиката в областта на социалното предприемачество.

 

Разработват ли се инструменти за финансиране на индивидуални и общи проекти  между публичния и частния сектор?

Един от инструментите за финансиране на проекти между публичния и частния сектор са оперативните програми.

 

Друг начин на финансиране е използването на публично-частното партньорство по Закона за публично-частното партньорство. Има много добри примери в страната на публично-частно партньорство в областта на социалната икономика.

 

Кажете някои от тях - дайте ни примери за добри практики.

Община Троян е един добър пример за успешно публично-частно партньорство: Реализирани са публично-частни партньорства в сферата на социалните услуги; Успешно формирано ПЧП по подхода „ЛИДЕР“ на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.; Добри практики на ПЧП при ползване и стопанисване на имоти, които са  общинска собственост; Публично-частни партньорства, осъществени чрез Общинска програма „Обществен форум за реализация на партньорски проекти“ и в перспектива изграждане на социално предприятие „Къща на занаятите“ в Диковата къща, в партньорство със „Задруга на майсторите на художествени занаяти“ в Троян; развитие на балнеоложки туризъм в с. Шипково, в сгради общинска собственост чрез ПЧП с потенциални инвеститори и партньори (хотелиери, медицински специалисти, сдружения на хора с увреждания, други НПО и фирми).

 

През 2017 г. предстои да водите курс в ИПА на тема „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“. Бихте ли разказали повече за курса и защо е полезен за администрацията?

Предложеният курс има за цел  да предостави знания относно една реалност в обществено-икономическия живот – социалната икономика и социалното предприемачество, която набира скорост и привърженици в България, а и в другите европейски страни. В условията на криза, предприятията от социалната икономика се оказаха по-устойчиви, именно защото се основават на ценности като солидарност, сплотяване на малките общности в името на социална кауза.

 

Социалният бизнес, социалното предприемачество има потенциал да променя обществените отношения, да променя коренно социално икономическата среда. Социалните предприятия са способни да се справят със сериозните предизвикателства, пред които са изправени европейските страни, вкл. и България – това е напр. проблемът с бежанската криза и други. Те имат принос и потенциал по-специално за постигането на  устойчив и социално приобщаващ икономически растеж, както и в създаването на работни места.

 

Курсът има за цел да запознае участниците със същността, характеристиките, приложното поле на социалното предприемачество, както и да подготви участниците в усвояването на умения за анализ на тази реалност, формулиране на решения в областта на социалната икономика, даване на предложения за стимулиране на социалното предприемачество на основата на конкретните възможности на администрацията.

 

Кажетеняколко думи за конкурса за социално предприемачество на МТСП?

Годишните награди за социална иновация в подкрепа на социалната икономика се провеждат ежегодно от 2015 г. насам. Целта е да бъдат популяризирани добри практики и стимулирани социалните предприятия. Наградите се дават в три категории: 1. Социални иновации, свързани със заетост; 2. Социални иновации, свързани със социално включване; 3. Социални иновации, свързани с предоставяне на социални продукти и услуги. Жури в състав – представители на междуведомствената работна група определят, номинират и награждават социалните предприятия.

 

Скоро се върнахте и отфорум Социално предприемачествов Пловдив...

От 2012 г. насам вече за шести пореден път имаме международен форум в тази област. Участие взеха над 100 социални предприятия от 16 странии се проведоха конференции по аспекти от проблематиката на социалната икономика. Самият президент откри тазгодишния форум с много ясни посляния – за важната роля на социалната икономика, която поставя фокус върху човека, а не непременно печалбата; за необходимостта от по-широки и по-амбициозни законодателни и финансови инструменти за създаване на по-добра среда за развитие на социалната икономика, така необходима за решаване на предизвикателствата днес в борбата с неравенствата, бедността и социалното изключване. Осигуряването на икономически и приобщаващ растеж изисква да бъдат подкрепяни всички форми на предприемаческа активност, особено тези, които развиват индивидуалната активност, иновативност и креативност.

 

Защо за администрациите е важно да се запознаят със социалното предприемачество?

Администрацията трябва да познава основните моменти, свързани със социалното предприемачество, особено местната власт, където се зараждат местните инициативи и местната взаимопомощ и сдружаване са особено характерни именно за малките общности.