Видео-лекция за Председателството на Съвета на ЕС

На 26 юни 2017 г. Институтът по публична администрация организира във Френския институт лекция на тема „Оценка на въздействието на европейските политики по време на Председателството на Съвета на ЕС“.

 

 

Видео-лекцията е част от техническите и професионални обучения, които ИПА реализира посредством проекта „Национална франкофонска българска инициатива 2015-2018 г.“, разработен съвместно с правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) като следствие от Меморандума за партньорство, подписан на 10 октомври 2015 г. в Ереван (Армения) и ратифициран от Народното събрание на 11 март 2016 г. Министерството на външните работи е национален политическият координатор на този проект, който се вписва в перспективата на Българското председателство на Съвета на ЕС през януари 2018 г..

 

Видео-лекцията беше първата инициатива на ИПА от годишния план за обучение за 2017 г. На лекцията присъстваха служители франкофони от различни държавни администрации, които са въвлечени в подготовката на Българското председателство или работят в сферата на европейките въпроси. Сред участниците имаше и членове на работни групи на Българското председателство на Съвета на ЕС.

 

Мероприятието се проведе в партньорство с Висшето франкофонско училище по администрация и мениджмънт (ESFAM) и се реализира с любезното домакинство на Френския институт.

 

Лекцията беше водена от г-н Жан-Мишел Еймери Дузанс, професор по политически науки в Института по политически науки (IEP) в Тулуза. Той сподели с участниците добрата практика на ЕС: от оценка на въздействието към по-добро регулиране.

 

Оценката на въздействието е иновация, предназначена да подобри процеса на вземането на решения и съдържанието на програмите на ЕС чрез систематичен предварителен анализ на възможното въздействие на конкретна инициатива за политика или (пре) ориентация. Тя е едно разширение на оценката «exante », съществуваща от средата на 90-те години в Комисията за предложения, които имат бюджетни последствия. Въведена е през юни 2005 г. като част от реформата Проди-Кинък и е ревизирана през януари 2009 г. Отново е ревизирана и интегрирана в по-широк мащаб в дневния ред на Юнкер-Тимерманс „По-добро регулиране“ през 2015 г. Тя е и ключов елемент в политиката на институционалните реформи, развити от председателя Проди, с цел да се възстанови доверието към Европейската комисия след оттеглянето на Сантер.

 

Оценката на въздействието е също така възприета от Тони Блеър, който я представя в Обединеното Кралство през 2001 г., слагайки акцент върху разработването на политики, основани на доказателства (осъществими решения); едно по-добро оптимизиране на ресурсите (намаляване на публичните разходи); по-добро регулиране (намаляване на административната тежест върху бизнеса).

 

Оценката на въздействието се основава на следните общоприети критерии:

·      Уместност: съответствие между целите на политиката и проблема, който политиката иска да разреши;

·      Ефективност: ефектите, предизвикани от политиката са в съответствие с целите; Проверява се осъществяването на промяната.

·      Ефикасност: връзка между резултатите и средствата;

·      Икономичност;

·      Устойчивост/продължителност във времето.

 

В презентацията на доц. Антоний Гълъбов, преподавател по политическа социология в Нов български университет, беше представена българската гледна точка. Механизмите за оценка на въздействието на законодателството са тема в сърцето на дебатите в България през последните 10 години. Въпреки това, нормативното задължение на държавната администрация да изготвя оценка на въздействието на законодателството бе регламентирано едва през 2016 г. (В България процесът на оценка на въздействието става задължителен с влизането в сила на изменения на Закона за нормативните актове от 4 ноември 2016 г.) Процедурата по изготвянето на оценка на въздействието, обхватът на оценяване, контролът за нейното качество и съответните срокове се определят в Закона за нормативните актове и Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. Оценката на въздействието е комбинация от правни, икономически, социални и политически въпроси и изисква задълбочен преглед и интердисциплинарен подход за подготовка на държавните служители въвлечени в процеса.

 

Проф. Мария Никулеску, директор на ESFAM, изказа също своето мнение за важността на оценката на въздействието на публичните политики с цел подобряване на тяхното качество и функционалност. Според нея, в по-късно интегриралите се страни като България и Румъния, има нужда от обучение на държавните служители в тази сфера.

 

Видео-лекцията предизвика оживени дискусии, споделяне на опит и мнения на участниците.

 

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Vidéoconférence sur la thématique: « Evaluation de l’impact des politiques européennes lors de la Présidence du Conseil de l’UE »

 

Le 26 juin 2017, l’Institut d’administration publique a organisé à l’Institut français de Sofia, la vidéoconférence sur la thématique « Evaluation de l’impact des politiques européennes lors de la Présidence du Conseil de l’UE ».

 

La vidéoconférence s’inscrit dans le cadre des formations techniques et professionnelles que l'IAP met en œuvre via le projet « Initiative francophone nationale bulgare 2015-2018 »développé conjointement par le Gouvernement de la République de Bulgarie et l'Organisation internationale de la Francophonie (OIF) suite à la signature du Mémorandum de partenariat, signé le 10 octobre 2015 à Erevan (Arménie) et ratifié par l’Assemblée nationale le 11 mars 2016. Le Ministère des Affaires étrangères est le coordinateur national politique de ce projet qui s’inscrit dans la perspective de la Présidence bulgare du Conseil de l'Union Européenne en janvier 2018.

 

La vidéoconférence était la première initiative de l’IAP selon le plan annuel de formation 2017.

 

La conférence a été suivie par des participants de diverses administrations bulgares, tous fonctionnaires francophones participant à la préparation de la Présidence bulgare ou travaillant dans le domaine des affaires et des projets européens. Parmi les participants il y avait des membres des groupes de travail de la Présidence bulgare du Conseil de l’UE.

 

L’évènement a bénéficié du partenariat avec l’École Supérieure de la Francophonie pour l'Administration et le management (ESFAM) et a été réalisé grâce à l'aimable accueil de l'Institut français.

 

La conférence était animée par le conférencier M. Jean-Michel Eymeri-Douzans, Professeur de Sciences politiques à l’Institut d’Etudes Politiques (IEP) Toulouse. Il a partagé avec les participants la bonne pratique de l’UE : de l’évaluation de l’impact à une meilleure règlementation.

 

Elle est une innovation procédurale destinée à améliorer le processus décisionnel et donc le contenu des programmes de l'UE par une pré-analyse systématique des incidences probables d'une initiative politique donnée ou (re) orientation. Elle est une extension de l'évaluation « ex ante » existant depuis le milieu des années 1990 dans la Commission pour des propositions ayant des conséquences budgétaires.

 

L’évaluation de l’impact a été introduite en juin 2005 dans le cadre de la réforme Prodi-Kinnock et a été révisée en janvier 2009. A nouveau elle été révisée et intégrée dans le cadre plus large de l'agenda Juncker-Timmermans « Meilleure réglementation » en 2015.

 

L’évaluation de l’impact était un élément clé de la politique de réformes institutionnelles développée par le Président Prodi pour rétablir la crédibilité de la Commission européenne à la suite de la chute du Collège Santer.

 

Cette initiative était également illustrée par Tony Blair présentant l’évaluation de l’impact au Royaume-Uni en 2001, en mettant l'accent sur : l’élaboration de politiques fondées sur des preuves: (des solutions réalisables) ; une meilleure optimisation des ressources (réduction des dépenses publiques) ; une meilleure réglementation (réduction des charges administratives sur les entreprises).

 

L’évaluation de l’impact est basée sur des critères communément admis :

·      Pertinence : l’adéquation entre les objectifs de la politique et le problème que la politique veut résoudre ;

·      Efficacité : les effets induits par la politique sont en cohérence avec les objectifs; On vérifie la réalisation du changement ;

·      Efficience : rapport entre les résultats et les moyens ;

·      Economie ;

·      Durabilité/pérennité.

 

Le point de vue bulgare était exprimé par M. Antoniy Galabov, Professeur en Sociologie politique et de la culture à la Nouvelle Université de Bulgarie.

 

Les mécanismes d'évaluation de l'impact de la législation sont un thème au cœur des débats en Bulgarie au cours des 10 dernières années. Toutefois, l'exigence réglementaire de l'administration de l'État pour estimer l'impact de la législation a été réglée en 2016 (en Bulgarie, le processus d'évaluation de l'impact est devenu obligatoire avec l'entrée en vigueur de la loi modifiant la loi sur les actes normatifs du 4 Novembre, 2016). La procédure de la préparation d’évaluation de l’impact, le contenu de l'évaluation, l'examen de la qualité et les termes pertinents sont définis dans la Loi sur les actes normatifs, et dans le Règlement de fonctionnement/structure du Conseil des ministres et de son administration. L'évaluation de l'impact est une combinaison de questions juridiques, économiques, sociales et politiques et exige un examen approfondi et une approche interdisciplinaire pour la préparation des fonctionnaires impliqués dans le processus.

 

Le Professeur Maria Niculescu, directeur de l’ESFAM a aussi exprimé son opinion sur l’importance de l’évaluation des politiques publiques afin d’en améliorer la qualité et le fonctionnement. D’après elle, dans les pays intégrés plus tardivement comme la Bulgarie et la Roumanie il y a un besoin de formation, en la matière, des fonctionnaires publics.

 

La vidéoconférence a inspiré des discussions animées et des échanges d’expériences et des points de vue de la part des participants.