ЗАЩО ВЪВЕЖДАМЕ CAF?

2.1 Стратегията за развитие на държавната администрация в България 2014-2020 (СРДА) идентифицира предизвикателствата пред българската администрация при използването на системите за управление на качеството. СРДА дефиниранеобходимостта от внедряване на системи за управление на качеството като средства за управление на стратегиите, хората, партньорствата, ресурсите и процесите в организацията. Специален акцент се поставя върху въвеждането на европейската Обща рамка за самооценка (Common Assessment Framework-CAF) и се насърчава  изследването на внедрените системи за управление на качеството.

 

2.2 Изследване на ИПА за системите за управление на качеството в българската администрация, направено през 2015 г. в рамките на проект “Изграждане на капацитет на ИПА за изследвания, обучение и приложение на иновативни европейски практики в доброто управление”[1], показа че администрацията се нуждае от прилагането на системи за управление на качеството, макар  опитът да показва, че те не навсякъде работят добре.

 

Като подходяща система за управление на качеството за българската администрация е посочен моделът CAF.

 

Основните цели на изследването:

а) Да се анализират приложението и ефективността, включително текущото състояние на системите за управление на качеството в институциите на централната (министерства, агенции, областни администрации) и местната власт (общини) в България.

б) Да се идентифицират положителни ефекти и проблеми при прилагането им.

в) Да се опишат основните системи за управление на качеството, прилагани в администрации на страни от ЕС (CAF, EFQM, ISO).

 г) Да се изготвят и обосноват мотивирани предложения за приложението на подходящи системи за управление на качеството в администрациите на различните нива.

 

Обхват на изследването - структури на централната и териториалната администрации - 6 министерства, 28 агенции, 23 областни администрации и 129 общински администрации. В проучването участваха ръководители и служители в държавната администрация, експерти по качеството на административната дейност,  консултанти по внедряване на ISO, EFQM, CAF и др.

 

Основни изводи: 

Администрацията се нуждае от прилагането на системи за управление на качеството, макар  опитът да показва, че те не навсякъде работят добре.

 

Основните причини за недостатъчната ефективност и устойчивост на внедрените системи (предимно от типа ISO) са липсата на разбиране и достатъчна ангажираност на ръководителите, недостатъчна зрялост на организациите, липса на приемственост при смяна на ръководството или на други ключови служители, търсене предимно на имиджов ефект, а не реална възможност за усъвършенстване на работата и др.

 

Като подходяща система за управление на качеството за българската администрация е посочен моделът CAF. В изследването са разгледани предимствата и недостатъците на различни системи за цялостно управление на качеството (ISO, EFQM, CAF).

 

1.1.Очаквани ползи от внедряването на модела

 

Ползи за гражданите / бизнеса / обществото

·      Администрацията става по-ефективна, ефикасна, производителна.

·      Гражданите / бизнесът /обществото получават желаните / очаквани услуги, съизмерими с добрите образци в ЕС и получават повече стойност срещу своите пари (данъци); засилва се удовлетвореността на гражданите / бизнеса / обществото.

·      Като заинтересовани страни те имат възможност да участват партньорски в процеса на непрекъснати подобрения; за тях администрацията става по-отворена, прозрачна, партньорски ориентирана, надеждна, достъпна.

·      Повишава се доверието в администрацията / държавата.

 

Ползи за ръководителите, служителите и административните структури в държавната администрация

·      Усвояват и ползват съвременна управленска философия, в която е обобщен опитът за добро управление на широк кръг организации.

·      Развиват култура на качеството, насочена към иновации и подобрения, изучаване и трансфер на добри практики, учене и развитие; формира се “глад за подобрения”.

·      Усвояват и ползват съвременни инструменти за управление като основана процеса на непрекъснати подобрения. Засилва се тенденцията управленските решения да се вземат въз основа на измервания и факти.

·      Разбират по-добре какво трябва да правят в сферата на ръководството / лидерството, стратегиите и политиките, управлението на ресурсите и партньорствата, политиките за персонала и постигат общ език и споделено разбиране по важните организационни въпроси.

·      Повишава се авторитетът на администрацията. Тя става по-прозрачна, предвидима и по-надеждна като партньор.

 

CAF БЮЛЕТИН - БРОЙ 1


[1]в изпълнение на Договор № C13-22-1/16.04.2014, финансиран от Оперативна програма Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд