Електронните обучения в НАП

Идеята за прилагане на електронна форма на обучение възникна за първи път в отдел „Обучение“ преди пет години. След направено от колеги проучване, се оказа, че една от най-използваните платформи за е-обучение е безплатната програма Moodle, която се ползва вече успешно и в България от много университети, училища и фирми. Поради липсата на какъвто и да е опит се наложи да ползваме експертизата на Центъра за електронно обучение в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и екипа на проф. Румяна Форсайт, без чиито усилия нямаше да постигнем резултат. Тяхната задача беше доста трудна – да ни въведат в методологията на електронните обучения, да ни обучат как да работим със софтуера. Но най-трудното беше да пречупят мисленето ни – да повярваме, че технологиите могат да се използват успешно и в нашата работа. Имахме много аргументи „против“ прилагането на електронни обучения в НАП –  суха данъчна материя, сложна комуникация, трудно разработване на е-курсове, сравнително по-слаба ефективност. Във всеки от тях има доза истина и така мина доста време, докато ние самите изградим нашата представа за подходящите е-обучения в НАП. Правихме различни опити, поучаваме се от грешките си, но въпреки всичко не се отказваме.

През 2012 г. направихме първите електронни курсове, които бяха предназначени за въвеждащо обучение на новоназначени служители. Реално започнахме да ги прилагаме през 2013 г., с което въвеждащото обучение от изцяло присъствено, се превърна в комбинирано. Сега една част се провежда в зала, след което продължава и в Мoodle– електронно. Практикуването на т.нар. blendedlearning(смесено, комбинирано обучение) се смята за една от най-успешните форми на електронно обучение по света. Например по определена тема може да се провежда първо електронно обучение, и после в присъствен формат да има сесии за дискусии, уточняване, обобщаване, или обратния вариант – първо организиране на присъствени сесии, последвани от самостоятелна дистанционна работа по създаването на определени артефакти. Обученията за софтуер са подходящи за електронна форма. Но има обучения, при които живият контакт е решаващ и е безпредметно да се трансформират в е-вариант. Затова смятам, че не е коректно да се поставя въпроса по принцип – присъствени ИЛИ електронни обучения, или пък „за“ или „против“ електронните обучения. И двете форми имат своето място, в зависимост от естеството на преподаваната материя и поставените в конкретното обучение цели.

В последствие през 2013 – 2014 г. разработихме няколко курса за самообучение, които са достъпни за широк кръг потребители по всяко време. В тях участниците се обучават сами, без онлайн преподавател. Тези курсове са предимно ресурсно ориентирани, в тях има озвучени презентации и видеоуроци, в които много подробно, на достъпен език, както в зала,се разясняват въпросите по темата. Ресурсите не включват само теоретични знания, те са съчетани с изобилие от конкретни примери, които постепенно се усложняват и е представено и тяхното решение. Участниците решават тестове за самопроверка на знанията си.

За тази година в Каталога са включени 23 теми за електронни курсове като няколко съществуват от миналата година, но повечето от тях в момента се разработват. Дадено е предимство на курсове, в които има онлайн преподавател. За разлика от самобученията,в тези курсове постиженията на участниците се оценяват и при успешно приключен курс, те получават сертификат. Първите нови теми ще бъдат активни в началото на второто полугодие на годината. Значителна част от тези теми се разработват от нещатни обучаващи. В НАП има близо триста нещатни обучаващи, които могат да провеждат присъствени обучения и това е огромен потенциал. От миналата година работя заедно с една група от 15 човека от тези нещатни обучаващи, които вече умеят да създават и електронни курсове. Те са от териториалните структури, методолози по различни закони (данъчни и осигурителни), хора с много знания и опит, хора които имат огромен ресурс да бъдат полезни на колегите си. Точно с тях разработваме тазгодишните нови курсове. Правим периодични срещи, работя и индивидуално с тях, дистанционно в Moodle, всекидневно по телефон и електронна поща. Налице е и основния ключов фактор за успех – имаме пълната подкрепа на ръководството, и най-ценното за мен –  доверието да работим в тази посока. Инвестициите не са големи, изисква се един добре обучен екип, който работи в сътрудничество и поддържа активна комуникация с нещатните обучаващи.

В създаването на електронни обучения има и проблеми. Например в курсовете засега комуникацията е предимно текст-базирана, т.е. от участниците се изискват повече усилия, за да формулират или отговорят писмено на въпрос. Понастоящем използваме модел на е-обучение, при който общуването е изцяло писмено. Предстои използването на т.нар. виртуална класна стая, която предлага синхронна комуникация в реално време с видеоконферентна връзка и според мен ще компенсира недостатъците на Moodle. Не е без значение и факта, че е-обучения се провеждат на работното място т.е. програмата е достъпна само от служебен компютър, а работната среда обикновено пречи на ученето. Вероятно в бъдеще ще мислим и за нови вариации в нашата работа, за да преодоляваме недостатъците, да бъдем максимално полезни на колегите си и да популяризираме знанието.

Безспорно технологиите могат успешно да бъдат използвани за целите на обучението, но трябва да сме наясно, че няма предварително написана универсална рецепта за гарантиран успех. Затова ние търсим различни варианти за използване и се опитваме да развиваме успешните. Само времето ще покаже дали сме на прав път с различните видове курсове. В нашия случай електронните дистанционни курсове са отличен вариант за силно мотивирани за учене хора –  хора, за които професионалната квалификация, знанието и ученето са ценност, които искат да са добри професионалисти, чувстват вътрешна необходимост да учат през целия си живот, осъзнават необходимостта да се променят, да бъдат в крак с времето си, за да са успешни. Когато тези служители по една или друга причина са затруднени да участват в присъствени обучения –   отдалечени са от столицата, или по семейни причини не могат да отделят време за пътуване, или искат по най-бързия начин да научат повече за конкретен практически проблем, единственият бърз, евтин и достъпен вариант е дистанционното учене. Смятам, че по този начин се дава равен, или най-малко по-добър шанс на хората за достъп до знание и би било непростимо бездействие възможностите на технологиите за съвременна комуникация да не бъдат използвани.

Попаднах на една мисъл на Айнщайн: „Мерилото за интелект е умението да се променяш“. Ако човек иска да оцелява разумно, то той няма избор, трябва да се променя и да се адаптира. Промените в живота налагат това всекидневно. Развитието на технологиите създаде възможности за по-лесен и по-бърз достъп до знание, премахна „бариерите време и място“. За мене не стои въпроса дали трябва електронни обучения да се провеждат в администрацията. По-скоро всяка администрация според спецификата на своята дейност и потребности, трябва да търси подходящите конкретни форми за е-обучения, ако иска да инвестира в своите служители и да развива кадровия си потенциал. Това важи особено за организациите, които не са ситуирани само в София, а имат териториални структури и служителите им по една или друга причина са с  ограничен достъп до присъствени обучения.

Петя Янкова,

главен експерт в отдел „Обучение“

дирекция „Управление на човешките ресурси“

ЦУ на НАП