Социалното предприемачество е бизнес инициатива, която комбинира предприемачеството със социална цел. Основното му предназначение е постигане на социално въздействие, а не максимизиране на печалбата.“

 

Европейска комисия  

 

Социалното предприемачество е естественото продължение на социалната отговорност, при което се търси устойчиво решение на различни социални и екологични проблеми.

 

През 2011 г. в Европейския съюз стартира Инициатива за социален бизнес с подкрепата на Grameen foundation, които определят социалния бизнес като компания, която няма загуби, не разпределя дивиденти  и е създадена за да обслужва социална цел. До тогава съществуващите социални предприятия не бяха обобщени на европейско ниво и нямаше общи  политики и финансови инструменти, които да подпомагат развитието на този сектор. Различните модели на организация, чрез които гражданите инициират своя социален бизнес/предприятие варират. Запазената роля на неправителствения сектор като защитаващ общественото благо, се разширява с появата на социалните предприемачи, които съчетават максимизирането на печалбата в частния сектор със социалното въздействие, приоритетно за неправителствения сектор.

 

Така се създава един нов модел – бизнес с добавена стойност, който еи един от движещите елементи в изпълнението на Целите на хилядолетието за устойчиво развитие изкореняване на бедността, край на глада, сигурна работа, икономически растеж и други.

 

Администрацията има важна роля за развитието на социалното предприемачество – чрез усъвършенстване на правната рамка и прокарване на политики, стимулиращи създаването на социални предприятия; чрез улесняване на бюрократичния процес и приемане на данъчни облекчения; чрез развитие на международни партньорства и насърчаване на публично-частните партньорства; чрез създаване на финансови инструменти за социални предприемачи и на среда, благоприятстваща развитието на социалните инвестиции (impact investment).

 

В България през в последните години социалното предприемачество придоби по-голяма популярност, а интересът неимоверно нарасна със стартирането на приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. В този процес ролята на администрацията ще се засилва все повече и тя ще трябва да погледне на социалното предприемачество не само като на вид задължителна социална отговорност, но и като на ценна финансова и стратегическа инвестиция –  реален инструмент за решаване на социални, екологични и икономически проблеми в обществото.