Представяме Ви кратко интервю с Моника Панайотова,  заместник-министър в Министерството за българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г., която сподели с нас мнението си относно подготовката на българската администрация и ролята ѝв предстоящoто председателство.

Може да видите видео интервюто тук. 

1.       В навечерието на българското председателство, каква е Вашата оценка за извършената подготовка през изминалата година?

Считам, че финалната оценка, която може да се даде за подготовката и реализацията на председателството, ще може да бъде обективна едва в края на председателството, когато то приключи юни  2018 година. Това, което към момента мога да кажа е,  че наистина са инвестирани много усилия и участие на всички институции, за да може да се навакса с необходимите срокове по отношение на обезпечаване на организационната и логистична част на провеждане на председателството. По отношение на съдържателната част, всичко се движи в планираните срокове, защото отчета, който ще дава българското председателство, което с най-голямо внимание ще бъде наблюдавано и от европейските институции, е обема законодателство, което ще успеем да придвижим напред. Ще постигнем общ подход по отношение на определени досиета, ще приключим триалозите с Европейския парламент. Така че това е много важно – съдържателната част и умението България да спази основната си функция на честен посредник и медиатор между държавите членки, между тях и европейските институции, за да може в максимална степен да ce постигне сближаване на позициите, и да може да се придвижват европейското законодателство и инициативи, както са планирани в Европейския дневен ред.

Предизвикателствата са много. Едно от тях бе свързано с излизането на Великобритания от Европейския съюз, защото по принцип председателството на България бе планирано за втората половина на 2018 година. След решението на британските граждани за излизане на Великобритания от Европейския съюз, се озовахме в първата половина на 2018 г. Така че тази времева изненада съответно трябва да се отчита. Но смятам, че всички, и институциите, и правителството, и гражданския сектор, гражданското общество, съзнават ключовия момент, който предстои за страната ни. Защото след 10 годишно членство, това е своеобразен изпит за зрялост. Да покажем от позицията на зрелостта и пълноправното си членство, възможността да бъдем ефективен медиатор в процеса на формиране на европейското законодателство и основни решения, които ще се взимат, с оглед на дебата за бъдещето на Европейския съюз по ключови теми с переспектива до2030 година.

Имаше и други предизвикателства, свързани с чисто организационен и логистичен характер, но в момента вече Националния дворец на културата е готов да посреща бъдещите делегати, журналисти и участници от цяла Европа. Предизвикателствa има и за самата администрация, защото тя влиза в нова роля. По принцип ние сме в Брюксел базирано председателство, което означава, че в много висока степен ще се разчита на секторните дипломати, които са в Постоянното председателство на Република България в Брюксел. Но те съответно ще разчитат изключително много на експертизата, на иновативния начин на мислене на държавните служители в отделните секторни министерства. Защото председателството е преговорен маратон, в който трябва да си изключително добре запознат с естеството на законодателни досиета, от техническата до политическата им част и същевременно трябва да имаш умението да водиш преговори, да създаваш контакти, да бъдеш неутрален в процеса, постигайки всъщност придвижване напред и така наречения общ подход в Съвета на Европейския съюз.

Ключова роля, разбира се, ще имат и министрите, които ще бъдат председатели на съответните формати на Съвета. Но, за да се постигне едно успешно председателство, трябва изключително добра симбиоза между политическото ръководство с администрацията и със специфичната експертиза на експертите, заедно със секторните дипломати, които пак подчертавам, ще имат ключова роля във воденето на преговорите.

2.       Готова  ли е според Вас българската администрация да поеме председателството?

Мисля, че ще има изключително голям принос участието на държавните служители и на експертите в целия процес, защото това ще им даде уникалната възможност да се докоснат до процеси, до които до момента не са имали възможност. Защото, когато си във функцията на председател, ти си ухажван от другите, разполагаш с пълната информация и с пълната картина – нещо, което в последващ етап ще бъде един своеобразен инструмент за влияние, ако съумеем разбира се, успешно да се възползваме от този шанс. Така че моето послание е да не се пестят усилия, да не чувстваме председателството като един допълнителен ангажимент и тежест, а като една уникална възможност, индивидуално за всеки, да разшири своя кръгозор, да се запознае с динамиката на процеси по отношение на начина, по който се формират политиките в момента и отговора на Европейския съюз на глобалните предизвикателства, и начина, по който следва да разсъждаваме, и да подхождаме при темите, с които предстои да работим в бъдеще. Защото повечето от тях са с хоризонтален характер, което дава уникална възможност на администрацията в отделните министерства да раби заедно, прилагайки така наречения интегриран подход, за да може в българската национална позиция в частност, която се формира, живот и здраве, ние като председатели да имаме пълната картина, да се случва на база на добро сътрудничество, взаимодействие и обмяна на опит между експертите. Но не само гледайки през призмата на собствената си специфична експертиза, а разширявайки кръгозора си и виждайки комплексния характер на всичко, което се случва в различните сфери – от реформата на европейската система за убежищата, до дебата за бъдещето на труда, до пакета „Чиста енергия“. През различни сфери ние виждаме как те са взаимно свързани, защото законодателството, колкото и понякога технически тежко да изглежда, не трябва да забравяме основното, че то е в отговор на потребностите и очакванията на определени групи от обществото, на гражданите, на бизнеса, на гражданския сектор като цяло. Така че, макар по някой път дебатите да стигат до формулировката по един или друг начин на една дума, трябва да не забравяме крайната цел, а именно, че това е в отговор на определени потребности и предизвикателства, и че след това той има задължителен характер за всички.  Те са законотворците. Всеки един допринася за този процес. Има един хубав израз на английски – политиците са accountable – те се отчитат пред своите избиратели, но администрацията е responsible(отговорна). Защото в значителен процент от всичко, което се случва, политиците разчитат  именно на предварителната подготовка, това, което като посока иинформирани тенденции са оформили експертите. Ето защо никой не трябва да омаловажава ролята си, защото всеки един е ключов участник в  процеса, с ясното съзнание, че носи голяма отговорност за това.

3.      Как мотивирате своя екип, предвид важната роля, която ще има в следващите месеци?

Екипът по председателството, основно най-голям брой от хората, които са ангажирани в министерството,  са по отношение на организационната и логистичната част. Изключително много, аз лично в своята работа, се осланям пряко на своя екип, който е изключително малък –  ние сме трима човека. Но изключително много разчитаме на секторните министерства и съответно секторните ни дипломати в Брюксел, от където идва самата експертиза и формулировките на ключовите послания, и това което като ниво на амбиция си поставяме за предстоящото българско председателство. Мотивацията –  мога да говоря по-скоро за хората, които са пряко около мен. Основното е това, че те усещат отговорния момент, който ни предстои. Той е знаков за България, защото следващото председателство ще бъде след 14 години. Така че, от тази гледна точка, наистина със широко сърце и отношение към страната, всички даваме изцяло времето си и енергията си, за това да реализираме едно успешно първо българско председателство.

4.       Кажете нещо за проведените обучения на държавни служители във връзка с председателството. Полезни ли бяха?

Мисля, че изключително полезно е провеждането на подобни обучения, защото те дават възможност на нашите представители на администрацията и на екипите, съответно на министрите, да се докоснат до практиката и до добри примери, които са споделяни от представители на различни държави членки. Това е много ценно, защото няма учебник по Председателство. Има различни материали, от по-скоро теоретичен характер. Но всъщност най-ценното  досега именно са хората, които са преминали, които са били в кухнята на председателството и могат да предадат ценен опит.

Смятам обученията за изключително полезни. Може би, без критика към обучителните институции, тъй като това не зависеше от тях, можеше да бъдат по-успешни, ако бяха стартирали на по-ранен етап. Но предвид това, с което започнах –  с предизвикателства на времевата рамка, което ни изненада –  смятам, че успяхме максимално да се възползваме от организираните обучения.