Уважаема проф. Форсайт, Институтът по публична администрация започна проучване за прилагането на алтернативи на формалното присъствено обучение в държавната администрация. Целта ни е да се идентифицират и популяризират съвременни начини на неформално учене на работното място, както и да се насърчи тяхното по-широко прилагане в практиката.  Според Вас, как информационните технологии могат да подпомогнат процесите на учене и развитие на работното място?

Темпото на остаряване и обновяване на научната и техническа информация във времето на доминирани от дигиталните технологии общество и икономика е с пъти по-голямо от това през изминалото столетие. В някои области на знание информацията почти изцяло се обновява на всеки две години. Това прави получената професионална подготовка неадекватна много скоро след завършване на формалното образование. Тя следва да бъде непрекъснато обновявана и поддържана в съответствие с развитието на областта, в която професионалистът е придобил своята основна експертиза. От друга страна, структурата и съдържанието на индивидуалната експертиза под натиска на промени с различен характер, също се променят. Налага се разширяване на наличната или промяна на профила на експертизата на всеки от нас. Няма как тези процеси да се реализират без перманентно учене и усъвършенстване на отделната личност. Тази кауза обаче не е само на личностно ниво, тъй като институциите са заинтересовани техните служители да притежават актуална и адекватна експертиза за дейността, в която професионално се реализират. Посочените фактори и процеси са добра основа за дискусия за ролята на дигиталните технологии в контекста на неформалното образование на работното място.

Начините и формите на тяхното използване могат да бъдат разнообразни, както разнообразни могат да са и самите използвани технологии. Формите могат да варират от самообучение при използване на тематични, целенасочено разработени от образователните отдели онлайн ресурси, през групови образователни взаимодействия по предварително проектирани учебни тематични задачи, до формиране на онлайн професионални общности за обмяна на опит и експертиза. Обучителният процес може да бъде реализиран в затворена електронна учебна среда или в мрежата с помощта на социалните мрежи. Какъвто и да е изборът, това обучение би следвало да е (1) целенасочено (както на индивидуално, така и на институционално ниво),  (2) ресурсно осигурено и (3) контролирано от гледна точка на времето, в което се реализира (част от работното време) и неговата резултативност.

Какво мислите за твърдението, че има непреодолима  пропаст  между т.нар. „дигитални по рождение“ (родените след 1980 г.) и „дигиталните имигранти“ (родените преди 1980 г.)?

Множество изследвания, включително мои авторски, доказват, че сред факторите, влияещи върху принадлежността към тъй нареченото „дигитално поколение“ наред с възрастта, много важно влияние имат и достъпът до разнообразни технологии, опитът в тяхното използване и особено учебният опит, личностните и индивидуални особености. Това означава, че и представители от всички възрасти/поколения могат да принадлежат към т.нар. дигитално поколение, ако те интензивно използват технологиите за разнообразни цели и за решаването на различни проблеми. Следователно, разделението между поколенията по отношение на технологиите не е възрастово, а се определя от достъпа до технологии и уменията за работа с тях. Ето защо, Марк Пренски – авторът на концепцията за „дигиталните по рождение“ и „дигиталните имигранти“ на един по-зрял етап от творчеството си вече говори за „дигитална мъдрост“, която той определя „като способност да се намерят практически, творчески, контекстуално подходящи и емоционално удовлетворяващи решения на сложни проблеми на човека“.

В това отношение са интересни изследванията на Оксфорд интернет института, които се провеждат на всеки две години и са насочени към потреблението на интернет във Великобритания. Изследването от 2013 г. (Oxford Internet Survey 2013) установява наличието на 5 „култури“ на потребление (потребители) на интернет: потапящи се в електронното; техно-прагматици; познавачи на киберпространството; кибер-умерени и а(не)-дигитални. Данните сочат, че тези култури не са обвързани пряко с нито един демографски фактор, включително с възрастта.

Центърът за електронно обучение към Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ има принос за въвеждането и развитието на електронното обучение в държавната администрация. Кажете ни нещо повече за тази част от дейността на Центъра.

Центърът за електронно обучение на Софийския университет осъществява образователна и изследователска дейност по разнообразни теми, но винаги отнасящи се до дигиталните технологии в разнообразен образователен контекст. Освен обучението на онлайн преподаватели, както в университета, така и в държавни институции и неправителствени организации, екипът на Центъра има за своя мисия подготовката на учители от средното образование за интегриране на новите технологии в класната стая. От 1 януари тази година Центърът играе ключова роля в международен проект по Програма „Хоризонт 2020“ – ICT-2015-20 Technologies for better human learning and teaching  с наименование: „Адаптивна, базирана на доверието система за електронно оценяване на ученето“ (An Adaptive trust-based e-assessment System for Learning (TeSLA).

Целта на проекта TeSLA е създаване на платформа за електронно оценяване с интегрирани инструменти за идентификация самоличността на обучаемите (лицево разпознаване, гласово разпознаване, динамика на писане на клавиатура и пр.) и антиплагиеризъм.  Така ще се преодолеят съмненията в авторството на студентите при разнообразни изпитни ситуации и това ще повиши, както качеството на електронното дистанционно обучение, така и доверието към него. Системата ще бъде интегрирана в Софийския университет и надеждата на екипа е тя да бъде използвана масово във все по-набиращатото се популярност електронно дистанционно обучение в България.