Искрен Иванов е началник на отдел „Оценка на въздействие на законодателството“ в дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет.

 

Има десетгодишен опит в развитието на администрацията и внедряването на новите инструменти в управлението. Участвал е във всички инициативи, свързани с намаляването на административната тежест и въвеждането на оценката на въздействието и обществените консултации след 2008 г. Искрен Иванов е сред създателите и e отговорен за развитието на Портала за обществени консултации като в същото време е и лектор в Института по публична администрация.

 

 

Г-н Иванов е магистър по „Право“ и бакалавър по „Публична администрация“. Специализирал е в Националното висше училище по администрация на Франция (ENA)и в Европейският институт по публична администрация в Маастрихт (ЕИПА).

 

Г-н Иванов, измина близо една година от  въвеждането на  оценката на въздействието. Какви са Вашите наблюдения до момента? Има ли обратна връзка от администрации, прилагали вече метода?

Оценката на въздействието(ОВ) е регламентирана като задължителен етап от процеса по изработване на нормативни актове, както за изпълнителната, така и за законодателната власт. Ще направя уточнението, че мога да говоря за и да давам оценка единствено на процесите в изпълнителната власт.

 

Въвеждането на ОВ беше съвместен успех на голям кръг от ангажирани експерти от администрацията, неправителствения сектор и академичната общност. Следва да бъде отбелязано, че имаше осигурена и необходимата политическа подкрепа към онзи момент. Всичко това направи възможно да бъдат реализирани усилия, полагани от различни експерти и партньори на администрацията в продължение на 10 години. Рожденият ден на оценката на въздействието е 4 ноември 2016 г.

 

Общата ми оценка за процеса по извършване на ОВ в администрацията към момента е много добра. Наясно сме с всички предизвикателства и резистентни фактори пред оценката на въздействието, но в крайна сметка в средносрочен план ОВ ще бъде най-често използваният инструмент за по-ефективни политики и по-качествени нормативни актове. Това в крайна сметка е и голямата цел. Наясно сме, че първите резултати, даващи повод за радост ще се появят в средносрочен план. Тук говоря за утвърден процес в цялата администрация, а иначе и в момента определени експерти, дори директори могат да бъдат доволни от извършените от тях оценки.

 

Вече не можем да твърдим, че администрацията не може да извършва ОВ предвид факта, че са извършени повече от двеста ОВ (почти десет от които цялостни). Дори трябва да кажем, че в няколко министерства продуктът от усилията на експертите там е все по-добър.

 

Впечатление за работата имаме по отношение на всички министерства. Ръководеният от мен отдел „Оценка на въздействие на законодателството“ в дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет оказва методическа помощ на останалите колеги от всички администрации. По тази причина имаме реален поглед върху процеса по извършване на ОВ в централната администрация и на тази основа задаваме целите и предизвикателствата пред ОВ.

 

За обратната връзка от администрациите какво мога да кажа  –  например, че ОВ беше приета скептично от много администрации, или може би от определени служители в тях. След реализирането на всички планирани мерки обаче, съм сигурен, че и те ще се превърнат в подкрепящи идеята за ОВ. В противен случай следва да се направи заключението, че на някого му харесва да прави промени в един закон по 4 – 5 пъти в годината. Напомням, че не става дума само за промените в разпоредбите, а и да се премине цялата процедура по изработване, съгласуване и приемане на един нормативен акт.

 

Ще издам и една от следващите ни стъпки – да изчислим какъв ресурс се ангажира при съгласуването на актовете, изработени от министерствата. При груби сметки един проект на акт се разглежда от 100  – 140  експерти и ръководители в администрацията. Не е невъзможно това да се остойности в пари (монетизира) и когато се предлагат промени в един и същ нормативен акт в рамките на една година, въпросът за този разход след втория път ще бъде поставян. Не следва лошо планирани, неконсултирани и необмислени актове да ангажират администрацията до безкрай.

 

Какви са силните страни и предизвикателствата пред оценката на въздействието?

Оценката на въздействието е най-вече начин на мислене. За това е и трудно нейното приемане. Това е вътрешната смиреност да си признаем, че ние не знаем всичко, не можем да знаем всичко и че по правило очевидното решение не винаги е правилното. Ние просто трябва да обмислим повече вариантите, да погледнем данните и да попитаме, този който знае и ще ни даде другата гледна точка.

 

Оценката е базирана на данни. Това е една от силните страни на този инструмент, защото посочва при наличие на определени изходни данни какъв ефект ще постигнем. Експертите следва само да кажат дали това е целесъобразно.

 

Силна страна също е, че ОВ е експертен анализ. Експертите посочват какво най-вероятно ще се случи в областта, която изследват данните, с които разполагат и след проведени различни по вид консултации. В крайна сметка, обаче последната дума е на политиците, тъй като те са избрани пряко от гражданите.

 

Силна страна е и, че ОВ се съгласува с администрацията на Министерския съвет. При тези съгласувания основната цел е да се спазва общ стандарт при извършването на ОВ, но и чрез нашите препоръки всяка следваща ОВ да става по-добра. Няколко министерства наистина възприемат този подход и влизат в процеса с много по-малко его по отношение на препоръките към техните оценки. При нас е концентрирана експертиза, която също се развива и няма да спира да помага на министерствата.

 

Предизвикателството е само едно – да доведем до по-нормални нива динамиката на нормативните актове, което ще покаже, че политиките са правилно формулирани и реализирани. Устойчивият нормативен акт е работещият нормативен акт.

 

В допълнение бих си позволил един съвет към всички колеги. Когато един закон трябва да се промени заради две отделни директиви, управленската програмата на правителството (политики с вътрешен характер) и в този закон следва да направят промени две министерства – просто това да се случи с едно изменение, обхващащо всички материи и съвместно от двете министерства.

 

Работи ли се по някакъв инструментариум, който да усъвършенства или да подпомага извършването на Оценка на въздействието?

Всичко необходимо за устойчив процес по извършване на оценка на въздействието е налице. Все още пъзелът не е напълно подреден, което е нормално, тъй като сме още в началото. Но обща концепция има и тя е много амбициозна.

 

Казвам това, докато преминавам към инструментариума, тъй като начинът на извършване на ОВ е част от концепцията за нейното развитие.

 

В момента отправната точка за това как се извършва ОВ е Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието. Тя успява да предаде принципите и императивите на Закона за нормативните актове по един по-детайлен и по-подробен начин. В нея са описани всички стъпки, реквизити на оценките и консултационните документи. Отделено е място за всички видове ОВ, за начина на съгласуване и провеждане на консултации, има и ясни препратки към Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, където е уредено изготвянето на законодателната и оперативната програма на Министерския съвет и съгласуването на оценките с неговата администрация.

 

Към това прибавяме приетото с решение на Министерския съвет от 2014 г. Ръководство за изготвяне на оценка на въздействието на законодателството. Това е най-новото действащо ръководство и в момента е в процес на актуализация с оглед новите промени след ноември 2016 г..

 

Тук е и пълната публичност на процеса по въвеждане на ОВ – всичко налично е публикувано на Портала за обществени консултации. Информацията може да се ползва като бенчмарк при извършването на ОВ от експертите с по-малко опит.

 

Тук са идеите за създаване на мрежа от експерти за обсъждане на проблемите, свързани с ОВ, която ще е насочена както към администрацията, така и към външни експерти. Тя ще бъде мястото, където те ще обменят знанията и опита си.

 

Важна част е поддържането на актуални обучителни програми за предаване на последните промени и нововъведения при обученията. С тази задача е ангажиран Институтът по публична администрация, който е ключов партньор в инициативата.

 

Може ли да дадете някакъв пример за оценка, извършена през тази година?

След въвеждането на ОВ администрацията извършва оценки на всеки законопроект или нормативен акт на Министерския съвет. Експертизата се обогатява постоянно, но все още оценките страдат от няколко порока, най-важният от които е че не се разглеждат варианти за действие, различни от „Без действие“ и предложението за промяна. В тази връзка е рано за отчетливи примери за класически ОВ, но въпреки това ще отлича две частични оценки по следните актове:

·         Закон за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд;

·         Постановление за изменение и допълнение на Правилника за дейността на Националната агенция за професионално образование и обучение.

 

Тези две оценки се отличават с много добра структура, описание на проблемите и посочване на данни.

 

Искам също да отбележа и първите опити за извършване на цялостни оценки в администрацията, които са на изцяло нови закони и могат да бъдат намерени в секция „Публикации“ на Портала за обществени консултации.

 

Според Вас какви са тенденциите в областта на обществените консултации?

Обществените консултации са регламентирани през 2008 г. Тогава беше въведено задължение, съставителят на проекта на нормативен акт да го публикува на своята интернет страница. През 2008 г. беше създаден Порталът за обществени консултации www.strategy.bg, който си постави задачи това публикуване да се случва на едно място. През 2010 г. Съветът за административната реформа одобри Стандартите за провеждане на обществени консултации, които по оценки на външни експерти са сред най-добрите в Европа. Стандартите показват как да се провеждат качествени консултации чрез различни процедури в удължени срокове и чрез консултационни документи.

 

Защо започнах с ретроспекцията – защото по този начин ще стане ясно извършеното през последната година, което представлява сериозно надграждане на вече постигнатото. С измененията в Закона за нормативните актове в сила от 4 ноември 2016 г. бяха извършени няколко много важни промени, с които:

·         публикуването на проектите на актове на Портала за обществени консултации стана задължително;

·         срокът за консултации се увеличи от 14 на 30 дни;

·         въведе се задължение за публикуване на справка с отразените становища от консултациите – нещо, което администрацията не правеше с единствения аргумент, че не е задължително.

 

Към всичко това следва да кажем, че с Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието се регламентира и провеждането на консултации в рамките на процеса по извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието.

 

Що се отнася до бъдещите ни стъпки, ще отбележа, че фокусът ще е насочен към стимулирането на проактивността на администрацията, минимизиране на формализма при консултациите и въвеждане на дигитални инструменти.

 

Развитието на Портала за обществени консултации е постоянен приоритет, разбира се.

 

Благодаря Ви за отделеното време.