Настоящата студия e публикувана в електронното списание „ПУБЛИЧНИ ПОЛИТИКИ.bg”, г. 17, Бр. 2 (2026): Политики: теория и практика, и  разглежда изкуствения интелект като реална трансформационна сила за държавната администрация, но защитава тезата, че крайният ефект зависи не толкова от наличието на технологии, колкото от степента на институционална адаптация към нова среда на работа, учене и вземане на решения. Готовността за ИИ се разбира не като техническа наличност, а като организационна способност на институциите да изграждат стратегическа яснота, вътрешни правила, експертно диференцирани компетентности и култура на непрекъснато учене. Статията стъпва върху международна академична литература и управленски рамки, които показват, че успешната адаптация към ИИ в публичния сектор изисква комбинация от компетентности, управленски практики, лидерство и институционална култура на учене.

This study examines artificial intelligence as a genuine transformative force in public administration ( "Public Policy.bg" is a scientific electronic journal, vol, 17, Number 2, May 2026), while arguing that its ultimate impact depends less on the availability of technology than on the extent to which institutions have adapted to a new environment of work, learning, and decision-making. AI readiness is understood not as technical availability, but as the organizational capacity of institutions to develop strategic clarity, internal governance frameworks, differentiated professional competencies, and a culture of continuous learning. Drawing on international academic literature and management frameworks, the article demonstrates that successful adaptation to AI in the public sector requires an integrated combination of competencies, management practices, leadership, and an institutional learning culture.