Интервю с Антон Герунов, началник на политическия кабинет на Заместник министър-председателя по коалиционната политика и държавната администрация

19 Август 2015

В последно време темата за отворените данни бе широко дискутирана. В тази връзка бихте ли пояснили какъв е реалният двигател на инициативата за отворени данни? Защо е важно в България да се публикуват данни в машинночетим формат?

 

 Данните са все по-важен стратегически актив за държавата. Те са необходими за взимане на информирани решения и са инструмент за  осъществяване на по-добри политики. В контекста на електронното управление услугите, които администрацията предоставя на гражданите и бизнеса, са все повече дигитален поток от информация и транзакции.

 

Освен ключов ресурс за правенето на политики, данните са инструмент за упражняване на контрол върху ефекта от политиките от страна на гражданския сектор и бизнеса. Само един от примерите е въвеждането на оценка на въздействието на нормативните актове. Задължителният анализ на въздействието от законодателните промени с помощта на данни ще намали административната тежест и ще осигури по-стабилна среда за правене на бизнес. С други думи, данните са най-ефективният инструмент за постигането на прозрачно и отчетно управление. Важно е те са предоставени от обществените организации в отворен машинночетим формат за свободно повторно ползване, без ограничения за некомерсиална или комерсиална цел, да се обновяват редовно и да няма необходимост задължително да се изискват по Закона за достъп до обществена информация. Така гражданите и бизнесът, а и самата администрация могат много по-лесно да ги достъпват и анализират. Също така достъпът до тях да е безплатен или срещу минимална такса, която покрива само преките разходи за предоставяне на данните.

 

Например, преди около месец бяха отворени данните на ГРАО за броя регистрации, които са извършени по постоянен и настоящ адрес, по населени места, по години и месеци за периода 2011 – 2015 г.. Данните са актуални към 15 май 2015 г. и предоставянето им е част от усилията на правителството за осигуряване на честни избори и отворено и прозрачно управление.

 

Ако трябва да измерим икономическия ефект от отварянето на данни, оценката на ЕК за целия Европейски съюз от повторната употреба на данни е около 40 млрд. евро годишно. Преките и непреки ползи от създаването на иновативни продукти и услуги с помощта на отворените данни е 140 млрд. евро. В измеренията на българската икономика   ефектът би бил  от порядъка на между 230 и 800 млн. лв. Това води след себе си повече иновативни бизнеси, но и нови работни места например.

 

Има вече решение на МС за публикуване на данни и до голяма степен в администрацията на изпълнителната власт съществува разбиране какво са отворените данни. Оттук нататък е важно да се разбере какво се очаква от държавните служители. Бихте ли обяснили как предстои да се развива инициативата? Порталът за отворени данни и приложенията, разработени към него, са интересна тема за дебат.

 

Предстоят много дейности. Най-общо те са в три насоки: надграждане на портала за отворени данни, обучения на администрацията за това, как да публикуват и използват отворените данни, както и на обществото за ползите от тях. Не на последно място, в момента Законът за достъп до обществена информация се гледа на първо четене в Народното събрание, а след това ще бъде изготвена и подзаконовата нормативна уредба: тарифата и методиката за определяне на таксите, наредбата към закона и лицензите за отворени данни (общите условия, под които администрацията предоставя данните си за повторна употреба).

 

С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация се транспонира Директива 2013/37/ЕС относно повторната употреба на информацията в обществения сектор. Със законопроекта се задължават организациите от обществения сектор да предоставят информацията в отворен, машинночетим формат заедно със съответните метаданни, като форматът и метаданните съответстват на официални отворени стандарти.

 

Измененията предвиждат и всяка информация от обществения сектор, създадена след 1 октомври 2015 г., да се поддържа в електронен вид.

 

Самият портал opendata.government.bgпък ще бъде надграден с механизъм за автоматично качване на данните от администрациите, за да е по-лесно тяхното редовно обновяване. Освен това предвиждаме да има секция, в която да се качват продуктите от отворените данни: визуализации, анализи, приложения, каквато е практиката на всички портали в страните, където инициативата е добре развита.

 

Не на последно място, в предварителните условия за допустимост на проектите за е-управление по ОПДУ е предвидено всеки проект да има онлайн интерфейс за свободен публичен автоматизиран достъп до документите, информацията и данните, създадени в резултат от дейността на публичните институции, в машинно-четим, отворен формат, съгласно всички изисквания на Директивата 2013/37/ЕС за повторна употреба на информацията в обществения сектор и актовете по нейното транспониране.

 

Колко регистъра са публикувани към момента и какви приложения са създадени от тях?

 

Към момента на портала opendata.government.bgса публикувани 80 набора от данни от 32 администрации. Интересно е, че някои администрации оповестяват данни извън списъка приет от Министерския съвет за публикуване до края на 2015 г. Такъв например е СЕБРА за плащанията от бюджета, кйто е много важен и от висок обществен интерес.

 

На този етап са създадени основно визуализации на база на тези данни. Приложенията са следващ етап, който е от изключително значение, защото те имат най-голяма практическа полза за хората. Визуализациите, които сме създали от политическия кабинет на вицепремиера, са на данните от ГРАО, данни за резултатите на здравната система по области и данните на Националния статистически институт за достъпа на хората до интернет и общуването на гражданите онлайн с институциите. Неправителственият сектор също е много активен при анализа, обработката и визуализирането на данни.

 

Какъв е механизмът за приоритизиране на оповестяването на публичната информация в отворен формат и как гражданите и бизнесът могат да заявят какво искат?

 

На първо време, приоритизирахме най-важните набори от данни, които да бъдат отворени докрая на годината, с решение на МС. Става въпрос за набори от данни като, например, данни за регистрациите по постоянен и настоящ адрес, Единен класификатор на административно-териториалните и териториални единици (ЕКАТТЕ), списък на училищата и детските градини, пощенските кодове на градовете в Република България, данни от публичния модул на ИСУН, данни за качеството на водите, демографска и бизнес статистика на НСИ и много други, които вече са публикувани на портала.

 

Докрая на годината трябва да бъдат публикувани още статистически данни за пътно-транспортни произшествия, статистически данни за престъпността (регионална и градска), статистика от информационната система за ражданията, данните от регистъра на обществените поръчки, имотния и търговския регистър и други.

 

Впоследствие всяка администрация ще има задължение по ЗДОИ да приоритизира стратегически важните си данни всяка година и да ги публикува на портала.

 

В кръгла маса, проведена от ИПА бе споделен опитът на Франция в организирането на състезания по програмиране с отворени данни. Можем ли да очакваме инициатива от страна на МС в тази насока?

 

Да, така наречените хакатони или състезания по програмиране са много важен механизъм, от една страна, за ангажиране на обществото, от друга - за разкриване на интересни тенденции в данните, които по една или друга причина не са били забелязани досега. Това идва и от свързването на различни масиви от данни. При организирането на състезания по програмиране е много важно да се подбере добре темата: данните да са в една и съща област – дали това ще са екологични данни или бюджетни данни. От подбора на темата и осигуряването на добро количество и качество на данните зависят и резултатите.